Петър Стоянов: Охотата, с която интелигенцията ни служеше на най-изостаналия комунистически двор, разврати морала на целия народ

Из речта на президента

Трябва да започнем отдолу, от началото. От вярата и възпитанието! Това е лекът за родната ни демокрация, който предписа президентът Петър Стоянов във вчерашното си знаменателно слово в панаира. Държавният глава направи едно от малкото си изявления от трибуна пред голяма аудитория в последно време и втрещи всички със станалото по-добро с годините ораторско майсторство, с мъдростта от отметнатите години, с ясните знаци за незавършените битки за демокрация и тъжните констатации, че живеем в объркано, в тегаво време. Втрещи и с откровените атаки по родната интелигенция и по българския капиталистически модел.
 
Под тепето ви представя част от основните акценти от речта на Петър Стоянов, записани при вчерашното представяне на книгата на Димитър Райчев „Хроника на един президентски мандат”, герой на която е самият Стоянов.

Поклон до земята на Пловдив. Без вашата подкрепа едва ли щях да правя това, което правя сега, каза встъпително Стоянов и се обърна към претъпкания конгресен център в панаирното градче.

Репликата „България трябва да направи своя цивилизационен избор”, произнесена преди толкова години, се превърна в залъгалка за всички журналисти- да, тя носи някакъв претенциозен заряд, дума да няма. Но днес виждам, че всички с лекота употребяват това слово- превърнало се е в част от нашата политическа, а и градска лексика. Още нещо, което казах толкова импровизирано, е свързано със събитията на 4 февруари. Тогава вървя митът, че БСП дойде с две папки- едната с готов кабинет с министър- председател Николай Добрев, другата с отказ от мандат. Стотици български камери и журналисти запечатаха това- беше десет часа сутринта. Аз свиках Консултативния съвет в три следобед. Тук се задава логичният въпрос- ако са носили две папки- едната с мандат, а другата с отказ… Ако приемем, че към този момент хиляди хора навън искаха комунистите да си отидат от власт, и ако приемем, че към този момент аз не съм бил невменяем- коя папка щях да взема? Тази с кабинета или тази с отказа. Ами разбира се, че тази с отказа. И нали още в десет часа сутринта щях да изляза пред президентството, пред хилядите хора, които бяха долу, и да кажа: Вие победихте, ние победихме. БСП се отказва от мандат. Но аз не го направих. Защото нямаше втора папка, разказа историята около бурните събития на 4 февруари 1997г. Петър Стоянов. 

Тогава, след самия съвет, слязох долу, а хората ме вдигнаха на ръце. И аз се почувствах малко неловко. Скандираха името ми. И аз се присетих, че този площад и тези хора са натоварени с огромни очаквания. На които нито аз, нито бъдещето правителство можем да отговорим. Тези хора искаха незабавна промяна, незабавно въвеждане на морал, незабавни закони, нов стандарт на живот. В този момент те очакваха от мен да кажа точно това. Тогава казах: Не ви обещавам нищо, трябва да затворим фабриката за илюзии. Още един подарък на българската журналистика…

Цивилизационният избор е основно членството в НАТО и ЕС. Той обаче означава и способността на обществото да създава свои правила и норми, но и да живее по тях. Способността на обществото да внуши и реши, че ако се спазват законите, се живее по-леко. Че ако споделяме солидарно несгодите си, ще живеем по-леко. Че ако се посочват грешките на всички политици, дори те да са от нашата собствена партия, ще се живее по-леко. Говоря патетично за онова, което по-просто наричаме гражданско общество. Желанието на хората да живеят живота си достойно. И по отношение на правата и свободите си, които имат, и по отношение на стандарта на живот, който имат. Това е цивилизационният избор, отбеляза Стоянов.

После постави диагнозата на родния капитализъм.
Първите европейски капиталисти са първите протестанти. Когато правят своите първи пари,те следват десетте Божи заповеди. Протестантството казва, че като правиш своите пари, трябва да го правиш прозрачно. Трябва да бъдеш толерантен с обществото около теб. Което прави този капитализъм далеч по-добър от нашия. Нашият капитализъм не се прави от протестанти. Той се прави от хората, които принадлежаха на висшите етажи на номенклатурата. Те знаеха, че техният строй е обречен на гибел. Те се подготвяха за нещо, което ще дойде. България имаше един милион членове на българската комунистическа партия.  По-голямата част със сигурност не са вярвали в идеологията на комунизма. Те го гледаха по задължение, защото трябваше да имат някаква кариера. В този смисъл членството в комунистическата партия се превърна не в дефект на мирогледа, то се превърна в дефект на характера.
Ако при раждането си европейският капитализъм има десетте Божи заповеди, източноевропейският капитализъм има цинизма на неговите носители. Затова нашият капиталист посткомунист е толкова арогантен, затова е толкова безпардонен. Понякога съм се питал как може такъв вид историческа метаморфоза. Хора, които допреди падането на комунизма говореха с такъв патос за равенство, за братство, се превърнаха в капиталисти от най-алчен вид. И това е страхотен проблем, анализира държавният глава.

И посочи къде е разликата между родната действителност и другите страни от бившия Източен блок, които отдавна промениха живота и средата си.
Присъствието на съветските танкове в Будапеща 1956 година и в Прага 68-ма година направи техните общества много по-узрели, засилиха тяхното общество 20 години преди нас. Затова успехите, които имат, се дължат на този опит. Роди се интелигенцията в Чехия, Полша, Унгария, която беше вожд на тези народи. Българската интелигенция продължава да дава уроци по морал на българския народ. Това са същите хора, които прислужваха на най-изостаналия комунистически двор в Източна Европа.  Даже албанският комунистически двор беше с едно ниво по-интелектуален.  Да, защото Енвер Ходжа е завършил във Френския колеж, след това е завършил литература във Франция. Тодор Живков казваше:  „Завършил съм правото.“ Въпросът не е в Тодор Живков. Няма смисъл да се връщаме към този детайл. Въпросът е, че охотата, с която българската интелигенция служеше  на най-изостаналия комунистически двор в Източна Европа разврати морала на целия български народ.

Хващам се напоследък, че говоря повече като проповедник, отколкото като политик. Но на мен много ми отива. И заради възрастта и заради това, че в политиката няма да се връщам. Но ми се струва, че ние трябва да започнем отдолу, от началото. И аз съм готов да посветя остатъка от моя живот на това, казвам го тук не искам да звуча патетично, но си струва да се работи на място. Да се работи за възпитание, да се работи за вяра, да се работи за стойности, които са по-трайни от чисто политическите стойности. От 25 години в България ние водим дебат за църквата, забележете, като институция. Този дебат включва смяна на митрополити, избиране на нов патриарх, защото са сериозни- много доходи. Дебат за църквата… 25 години ние нямаме време да проведем дебат за вярата. Ние имаме църква, но нямаме вяра. Ние водим дебат за образованието. Хубаво- физика, химия, гордеем се с основание с нашите световни шампиони по математика и физика. Това не е никакъв повод за гордост. Има си хас от 7 милиона интелигентни българи да нямаме от време на време успех по математика и физика. Имаме ние все още образование някакво и нямаме никакво възпитание. Ние имаме училища и учители, които да казват на децата, че е важно да знаеш математика, физика, история, български и т.н. Но два пъти по-важно е да се отнасяш с любов и разбиране към момченцето или момиченцето, което стои до теб и няма пари за закуска. А не да се отнасяш към него с презрение. Ние изтървахме всички тези ценности и разбира се всички сме виновни. И ми се струва, че ако трябва да започнем отново, трябва да започнем от тук. Това е според мен верният път, на който трябва да стъпи българското общество. Стъпка по стъпка, крачка по крачка, пътят, който ще изведе най-после до това, което казваме нормална европейска държава. Дай Боже!